Отговарят: Габриела Панайотова и Мая Халваджиева - студентки, специалност „Право” във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”
В проекта за нов Наказателен кодекс се предвиждат промени в три насоки:
Залавянето на правонарушител;
Нови положения в регламентацията на рецидива;
Системата от наказания;
ЗАЛАВЯНЕТО НА ПРАВОНАРУШИТЕЛ. Това е чл. 12а от настоящия Наказателен кодекс. Той се явява чл. 17 от проекта за нов Наказателен кодекс:
С новата разпоредба се цели да се създаде реална възможност както за държавните органи, така и за гражданите да реагират бързо в конкретната престъпна ситуация. В новото предложение отпада ограничението на залавящия да превишаване на необходимите и законосъобразни мерки, т.е. лицето, което има възможност да залови извършител на престъпление, има повече правомощия да реализира залавянето, от колкото му дава сегашния Наказателен кодекс. Това са т. н. „граждански арести”.
ПОНЯТИЕТО РЕЦИДИВ. Това са чл. 27-30 от настоящия Наказателен кодекс. Те се явяват чл. 42-44 от проекта за нов Наказателен кодекс.
Според сега действащия Наказателен кодекс има три вида рецидив: общ, специален и опасен.
Говорим за ОБЩ РЕЦИДИВ, когато лицето извърши престъпление, след като вече е осъдено с влязла в сила присъда за друго престъпление.
СПЕЦИАЛЕН РЕЦИДИВ имаме, когато едно лице изтърпява наказание за определено престъпление и по време на изтърпяването извърши същото престъпление повторно.
За ОПАСЕН РЕЦИДИВ говорим, когато лицето извърши престъпление, след като вече е било осъждано за тежко умишлено престъпление, за което е лежало не по-малко от 1 година или извърши престъпление, след като е било осъждано два или повече пъти на лишаване от свобода, като поне за едно от престъпленията наказанието му не е било отложено по реда на чл. 66 т. е. условно осъждане.
В проекта за нов Наказателен кодекс има съществени промени в посока – по-строго третиране на лица, проявени криминално и осъждани няколко пъти. В тази насока с проекта за нов Наказателен кодекс отпада специалният рецидив. Друго ново положение в проекта е, че той изоставя подходът на сега действащия Наказателен кодекс в особената част да се предвиждат квалифицирани състави на престъпления, представляващи опасен рецидив. Вместо това се предлага разпоредба, която предвижда за всички видове престъпления, извършени в условията на опасен рецидив, предвидените в особената част наказания лишаване от свобода и глоба да се увеличат с ½. По този начин се разширява обхвата на опасния рецидив, като чрез новите разпоредби всяко лице, което извърши повторно умишлено престъпление, ще бъде санкционирано съобразно повишилата му се обществена опасност. Другата разлика между настоящия Наказателен кодекс и проекта за нов е следната: при сега действащия Наказателен кодекс разпоредбите за рецидив отпадат, ако са изминали 5 години от изтърпяването на предишната присъда, както гласи чл. 30, ал. 1 от Наказателен кодекс, а в проекта за нов НК е предвидено, че няма да се подхожка като към рецидив, ако извършеното ново престъпление е маловажен случай, ако за извършеното ново престъпление се предвижда наказание по-малко от 1 година или 1 година лишаване от свобода или са изтекли 5 години от последната присъда.
В новия Наказателен кодекс се превдиждат промени в системата от наказания. Отпада доживотния затвор без замяна.
Лицата, които вече са осъдени с такова наказание го изтърпяват по досегашния ред. Това е записано в параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби на проекта.
Освен това отпада лишаването от право на получени ордени, почетни звания и отличия, както и лишаването от военно звание. В проекта за нов Наказателен кодекс в системата от наказания се включва ново такова, а именно: според чл. 60, ал. 2 от проекта чужденец, извършил тежко умишлено престъпление, няма да има право да пребивава в страната и да преминава през нейната територия освен в случаи предвидени в Международен договор.
В размера на предвидените наказания също се предвиждат промени. В проекта за нов Наказателен кодекс се намалява размерът на наказанието лишаване от свобода – от 3 месеца до 15 години. В сега действащия диапазонът е от 3 месеца до 20 години. Има и изключения: при съвкупност от престъпления, както и за особено опасни умишлени престъпления в случаите, указани в особената част на Наказателен кодекс – максималният размер е 20 г., а в сега действащия – 30г.; При опасен рецидив – максималният е 30 г.
Има промени и в наказанието „Пробация”. В проекта за нов Наказателен кодекс се предвижда нова уредба на наказанието ПРОБАЦИЯ. По досега действащия Наказателен кодекс то се налага заедно или поотделно с друго наказание, а в проекта се предвижда пробация винаги да се налага заедно с наказание лишаване от свобода. По-тежкото наказание т. е. ефективната присъда осъденият ще изтърпява в случай, че без уважителна причина не изпълнява пробационните си задължения. Съгласно параграф 3 лицата, върху които е наложено наказание пробация и са им наложени пробационни мерки, преди да влезе в сила проекта, ще изтърпяват наказанията си по досегашния ред, без значение какви са промените в новия Наказателен кодекс. Има съществена промяна във видовете пробационни мерки в предложението за нов Наказателен кодекс, а именно: предвидени са 2 вида:
Срещи на осъдения с пробационен служител;
Поставянето на осъдения под надзор на пробационна служба.
Останалите видове пробационни мерки от сега действащия Наказателен кодекс по чл. 42а, ал. 2,т. 3-6 са предложени в проекта за нов Наказателен кодекс в Глава 7 като отделени „ Мерки за въздействие“.
Съществени промени се предвиждат и по отношение на наказанието ГЛОБА. В проекта за нов Наказателен кодекс е предвиден максимален и минимален размер – от 300 до 5 000 лв., като при опасен рецидив има особени разпоредби. В сега действащия Наказателен кодекс има определен само минимален размер – 100 лв.
Има и промени при реабилитацията на вече осъдените лица. Предвид отпадането на доживотния затвор без замяна и същественото редуциране на размера на наказанието лишаване от свобода, проекта за нов Наказателен кодекс предвижда и различна погасителна давност по отношение на погасяване на наказателното преследване и за изпълнение на наложеното наказание.
В предложението за нов Наказателен кодекс по отношение на РЕАБИЛИТАЦИЯТА има съществени промени. Отпада изцяло съдебната реабилитация като остава само реабилитация ПО ПРАВО. Важно е да кажем, че НЕприключилите производства за реабилитация по съдебен ред се довършват по досегашния ред.
При така изложените различия между настоящия Наказателен кодекс и проекта за нов Наказателен кодекс трябва да изложим и следните положения, които са дълбоко залегнали в българското наказателно право.
След влизането в сила на проекта за нов Наказателен кодекс, по отношение на наложените наказания, които отпадат с влизането му в сила, се прилага досега действащият ред.
За престъпления, осъществени до влизане в сила на проекта, но без влязла в сила присъда, също ще се прилага сега действащият Наказателен кодекс, който тогава вече ще е отменен, освен ако новият не е по-благоприятен за правонарушителя.
Проектът за нов Наказателен кодекс се състои от 593 текста, допълнителна разпоредба с 37 точки и преходни и заключителни разпоредби с 92 параграфа.